Чакай, върни се! На къде тръгна? Защо? Виж колко е пъстър деня? И хората. Колко са шарени. Целия този цирк. Не плачи! Ще ти купя захарен памук. Ела, нека погледаме клоуните, ще се развеселиш. Виждаш ли онзи там? Виж, сякаш плаче, а усмивката му е толкова широка. Страх го е да не го помислят за слаб, а всъщност е едно нищожество на фона на всички останали. Може да забавлява всеки друг, но не и себе си. Толкова е тъжно… Но хората го разбират, усмихват се само щом го видят и не защото изглежда смешно, а защото не искат той да плаче. В тях е останала капка човечност. Не ми ли вярваш? Виждаш ли джуджето пред теб? Да, то е истински човек, и ако не бяха хората да плащат пари, за да могат да го видят как скача на онзи батут, щеше да е самотен и откъснат от света. Да, хората могат да бъдат добри… по свой странен начин. Без да разбират, че са добри. Разберат ли, че правят добро ще започнат да мислят единствено за тяхната собствена полза. …

Недей! Чакай! Толкова пъстро… защо не разбираш? Трябва да се усмихнеш! Всички тук целят да те направят щастлив поне за секунда… Не вярваш ли в приказките? Виж, те са истински приказни герои… Виждаш ли големия, страшен лъв в клетката? Той е дошъл от далечни, приказни земи, за да те накара да се усмихнеш. Да, изглежда малко стар, но е лъв, нали?.. Всички тези създания служат на теб, потребителя. Те ще те лъскаят, ще те карат да се чувстваш единствен и неповторим, защото се продават, за да го правят. Не си тръгвай, наслаждавай се… Всичко тепърва започва. Виж въртележката.

   Обагрена с всички цветове на дъгата, тя спира по средата на своя безценен път, за да те примами. Качи се, не се безпокой, аз съм до теб. Омаян от цялата тази красота, забравяш на къде си тръгнал. Малки, странни животинки ти предлагат захаросани ябълки, други ти се усмихват и те съблазняват с чар и милион неустоими предложения.

Не трябва да бягаш. Ти трябва да си тук, за да можеш да помогнеш на целия този цирк. Да, тези хора не могат да съществуват без теб, а ти неможеш да съществуваш без този колорит. Давай, живей си живота. Виждаш ли, въпроса е в това, че ти трябва да го оцениш по достойнство… дори онова, в което липсва такова. Трябва да мислиш за хората, които мислят за теб.. или на които е платено да го правят. Попаднал в кръговъртежа на цялата тази лудост ти никога няма да бъдеш същия… защото именно това целим. Хайде сега, усмихни се! Имаме много работа за вършене.